Първият българин в Харвард е Стоян Ватралски
Днес може да ни ръководят политици, завършили Харвард. Но Кирил Петков, Асен Василев и Лена Бориславова напълно не са нещо ново: първият българин, изучил се в влиятелния американски университет, получава тапията си оттова през далечната 1894 година Стоян Ватралски е публицист, държавник, пламенен родолюбец и защитник на българската национална идея в Македония. След 9 септември 1944 година обаче той е изцяло пропуснат.
Стоян Ватралски (1860-1935 г.) е същински енциклопедист: историк, теолог, възпитател, психолог, публицист и стихотворец. Неговото творчество е събрано в 17 тома. То получава заслужена оценка още преди време от най-високите имена на българската нематериалност – Иван Вазов, Иван Шишманов, Стоян Михайловски и други " Г-н Ватралски има добре непокътната душа, неразвалена от западното течение в литературата, така рядко срещано нещо през днешния ден. В неговите работи се срещат мисли, усеща и хрумвания възвишени и чисти. Любов към хубавото, посвещение на дълга, увлечение за правдата, любов към отечеството и природата – това са отличителните черти на неговата поетическа персона. Ние нямаме различен стихотворец у нас, който да пее и ратува за " първом истина ", написа за него патриархът на българската литература.
От Вакарел до Харвард
Ватралски е роден в една от махалите на Вакарел – Семковци. Баща му е имал стада с овце, майка му е била една от най-образованите дами в селото. Ученолюбивият Стоян получава опция да се образова при американските мисионери в Самоков. През 60-те и 70-те години на XIX на територията на България, която към момента е част от Османската империя, действат протестантски мисионери, които имат своята заслуга за развиването на българската интелигенция от епохата. С тяхна поддръжка Ватралски заминава през 1884 година за САЩ, където в началото учи британски език, а по-късно приключва теологическо учебно заведение. Младият Стоян има ораторска заложба: той обикаля Америка и изнася лекции по религиозни въпроси. През 1892 година постъпва в Харвард. Наред с учението той продължава да сътрудничи на редица ежедневници, както и да разгласява стихотворения. Заради изключителната му дарба да рецитира и ораторства, а и поради дългата му брада и мощния европейски акцент съучениците му го назовават " Българския Толстой ". Точно преди завършването си през юни 1894 година Ватралски печели неизвестен конкурс за бакалавърски химн на Харвард, под псевдоним Попа. Този химн се пее и до през днешния ден при завършването на бакалавърския клас.
В отбрана на българска Македония
Престоят на Ватралски в Съединени американски щати съответствува с националноосвободителното придвижване на българите в Македония и Одринска Тракция, ръководено от Гоце Делчев и Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Около 500 българи, които по това време учат в американски университети, стартират да демонстрират жив интерес към това, което се случва в България, Македония и на Балканите. През 1890 година група български студенти, сред които и Стоян Ватралски, основават първата българска патриотична конструкция в Северна Америка в Съединени американски щати - сдружението " България ".
В средата на 90-те години, когато Върховният македонски комитет е доста деен, Стоян Ватралски и други членове на сдружението " България " установяват връзка с него. За разлика от ВМОРО, Комитетът е легална политическа организация, която се бори за автономност на Македония по пътя на промените посредством осъществяване на чл. 23 от Берлинския контракт.
В поредица от публикации и сказки, които осъществя в Съединени американски щати в края на XIX век, Ватралски приканва американски езиковеди, в случай че желаят, да се явят на терен и да открият езиковата еднаквост на езика, който се приказва в свободното Княжество България и поробената Македония. " И в случай че по-късно президентът Теодор Рузвелт през 1903–1904 година оказа влияние върху американската дипломация в Цариград да се наложи на султана провеждането на промени, които не бяха извършени изцяло, подготовката на американското общество и политически мисъл за това начинание беше осъществена от българската родолюбива студентска емиграция, в това число и от Стоян Ватралски ", разказва пред БГНЕС проф. Трендафил Митев, откривател на българската емиграция в Северна Америка в края на XIX и началото на XX век.
Мисия Лондон
След дипломирането си в Харвард Ватралски живее в Кеймбридж, продължавайки да изнася лекции за България. Завръща се вкъщи след 1900 година, където работи като учител и продължава да следи развиването на публичния живот, въпреки в никакъв случай да не приема предлаганите му политически постове. Когато избухва Балканската война, Ватралски е съвсем 50-годишен и не може да отиде на фронта. Той слага въпроса пред виновните български държавници да му оказват помощ да отпътува за Англия. За него е пределно ясно, че се взема решение източният въпрос и Обединеното кралство ще играе дейна роля в този развой.
В края на краищата, откакто залага къщата си в Красно село, с цел да финансира пътуването си, той отпътува. От октомври 1912 до юли 1913 година обитава във Англия. Там се среща с доста видни британски общественици, измежду които внукът на някогашния министър председател Уилям Гладстон. " От позиция на българските фактори и на българската политик Ватралски е индивидът, който приготви в доста сериозна степен британското публично мнение, тъй че по време на договарянията април-май 1913 година Англия да бъде толерантна и България да получи Лондонския кротичък контракт от 17 май 1913 година, който беше най-голямата облага на нашето родно място в хода на националноосвободителното придвижване ", акцентира неговият откривател проф. Митев.
По този контракт България получава всички земи на запад от линията Енос-Мидия, намираща се на към 35-40 км от Цариград с огромен изход на Бяло море.
Незаслужено забвение
Ватралски е протестант, поради което получава критики още приживе. Това доста му е тежало. След 9 септември 1944 година е пределно ясно – един американски ученик, освен това протестант, не може да бъде добре признат в българското общество. Книгите му са забранени, положени са целенасочени старания от новата власт, с цел да се заличи неговата духовна диря.
" На читалището във Вакарел той е подарил преди гибелта си 17-те тома събрано творчество, от които аз открих единствено две книги. Значи след 1944 година е станала чистка и в читалището, книгите са били безусловно унищожени ", заключава проф. Трендафил Митев.
Стоян Ватралски (1860-1935 г.) е същински енциклопедист: историк, теолог, възпитател, психолог, публицист и стихотворец. Неговото творчество е събрано в 17 тома. То получава заслужена оценка още преди време от най-високите имена на българската нематериалност – Иван Вазов, Иван Шишманов, Стоян Михайловски и други " Г-н Ватралски има добре непокътната душа, неразвалена от западното течение в литературата, така рядко срещано нещо през днешния ден. В неговите работи се срещат мисли, усеща и хрумвания възвишени и чисти. Любов към хубавото, посвещение на дълга, увлечение за правдата, любов към отечеството и природата – това са отличителните черти на неговата поетическа персона. Ние нямаме различен стихотворец у нас, който да пее и ратува за " първом истина ", написа за него патриархът на българската литература.
От Вакарел до Харвард
Ватралски е роден в една от махалите на Вакарел – Семковци. Баща му е имал стада с овце, майка му е била една от най-образованите дами в селото. Ученолюбивият Стоян получава опция да се образова при американските мисионери в Самоков. През 60-те и 70-те години на XIX на територията на България, която към момента е част от Османската империя, действат протестантски мисионери, които имат своята заслуга за развиването на българската интелигенция от епохата. С тяхна поддръжка Ватралски заминава през 1884 година за САЩ, където в началото учи британски език, а по-късно приключва теологическо учебно заведение. Младият Стоян има ораторска заложба: той обикаля Америка и изнася лекции по религиозни въпроси. През 1892 година постъпва в Харвард. Наред с учението той продължава да сътрудничи на редица ежедневници, както и да разгласява стихотворения. Заради изключителната му дарба да рецитира и ораторства, а и поради дългата му брада и мощния европейски акцент съучениците му го назовават " Българския Толстой ". Точно преди завършването си през юни 1894 година Ватралски печели неизвестен конкурс за бакалавърски химн на Харвард, под псевдоним Попа. Този химн се пее и до през днешния ден при завършването на бакалавърския клас.
В отбрана на българска Македония
Престоят на Ватралски в Съединени американски щати съответствува с националноосвободителното придвижване на българите в Македония и Одринска Тракция, ръководено от Гоце Делчев и Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Около 500 българи, които по това време учат в американски университети, стартират да демонстрират жив интерес към това, което се случва в България, Македония и на Балканите. През 1890 година група български студенти, сред които и Стоян Ватралски, основават първата българска патриотична конструкция в Северна Америка в Съединени американски щати - сдружението " България ".
В средата на 90-те години, когато Върховният македонски комитет е доста деен, Стоян Ватралски и други членове на сдружението " България " установяват връзка с него. За разлика от ВМОРО, Комитетът е легална политическа организация, която се бори за автономност на Македония по пътя на промените посредством осъществяване на чл. 23 от Берлинския контракт.
В поредица от публикации и сказки, които осъществя в Съединени американски щати в края на XIX век, Ватралски приканва американски езиковеди, в случай че желаят, да се явят на терен и да открият езиковата еднаквост на езика, който се приказва в свободното Княжество България и поробената Македония. " И в случай че по-късно президентът Теодор Рузвелт през 1903–1904 година оказа влияние върху американската дипломация в Цариград да се наложи на султана провеждането на промени, които не бяха извършени изцяло, подготовката на американското общество и политически мисъл за това начинание беше осъществена от българската родолюбива студентска емиграция, в това число и от Стоян Ватралски ", разказва пред БГНЕС проф. Трендафил Митев, откривател на българската емиграция в Северна Америка в края на XIX и началото на XX век.
Мисия Лондон
След дипломирането си в Харвард Ватралски живее в Кеймбридж, продължавайки да изнася лекции за България. Завръща се вкъщи след 1900 година, където работи като учител и продължава да следи развиването на публичния живот, въпреки в никакъв случай да не приема предлаганите му политически постове. Когато избухва Балканската война, Ватралски е съвсем 50-годишен и не може да отиде на фронта. Той слага въпроса пред виновните български държавници да му оказват помощ да отпътува за Англия. За него е пределно ясно, че се взема решение източният въпрос и Обединеното кралство ще играе дейна роля в този развой.
В края на краищата, откакто залага къщата си в Красно село, с цел да финансира пътуването си, той отпътува. От октомври 1912 до юли 1913 година обитава във Англия. Там се среща с доста видни британски общественици, измежду които внукът на някогашния министър председател Уилям Гладстон. " От позиция на българските фактори и на българската политик Ватралски е индивидът, който приготви в доста сериозна степен британското публично мнение, тъй че по време на договарянията април-май 1913 година Англия да бъде толерантна и България да получи Лондонския кротичък контракт от 17 май 1913 година, който беше най-голямата облага на нашето родно място в хода на националноосвободителното придвижване ", акцентира неговият откривател проф. Митев.
По този контракт България получава всички земи на запад от линията Енос-Мидия, намираща се на към 35-40 км от Цариград с огромен изход на Бяло море.
Незаслужено забвение
Ватралски е протестант, поради което получава критики още приживе. Това доста му е тежало. След 9 септември 1944 година е пределно ясно – един американски ученик, освен това протестант, не може да бъде добре признат в българското общество. Книгите му са забранени, положени са целенасочени старания от новата власт, с цел да се заличи неговата духовна диря.
" На читалището във Вакарел той е подарил преди гибелта си 17-те тома събрано творчество, от които аз открих единствено две книги. Значи след 1944 година е станала чистка и в читалището, книгите са били безусловно унищожени ", заключава проф. Трендафил Митев.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ